стенещият

Речник на българския език

1. стенещият — м. р. пълен член

стенещият е производна форма на стенещ (м. р. пълен член).

2. стенещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

стенещият е производна форма на стена (сег. деят. прич. м. р. пълен член).