спорадичен

Речник на българския език

спорадѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

спорадична, спорадично, мн. спорадични, прил. Който се появява от време на време; непостоянен, случаен. Спорадични ветрове.същ. спорадичност, спорадичността, ж.

Грешни изписвания (7)

  • спорадичин
  • споръдичен
  • споръдичин
  • спурадичен
  • спурадичин
  • спуръдичен
  • спуръдичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спо-ра-ди-чен
непълен член спо-ра-дич-ния
пълен член спо-ра-дич-ни-ят
ж. р. спо-ра-дич-на
членувано спо-ра-дич-на-та
ср. р. спо-ра-дич-но
членувано спо-ра-дич-но-то
мн. ч. спо-ра-дич-ни
членувано спо-ра-дич-ни-те