спо̀мен
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. спомени, (два) спомена, м.
1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. Спомен от детството. Любовен спомен. Спомени от пътуването. Имам спомени. Пазя спомени.
2. Прен. Предмет, който напомня. Часовникът е спомен от майка му. Спомени от живота в Азия.
3. Само мн. Писмено предадени преживявания, случки като литературно произведение. Пиша спомени. Оставил е една книга със спомени.
1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. Спомен от детството. Любовен спомен. Спомени от пътуването. Имам спомени. Пазя спомени.
2. Прен. Предмет, който напомня. Часовникът е спомен от майка му. Спомени от живота в Азия.
3. Само мн. Писмено предадени преживявания, случки като литературно произведение. Пиша спомени. Оставил е една книга със спомени.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- спомин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спо-мен | |
|---|---|---|
| непълен член | спо-ме-на | |
| пълен член | спо-ме-нът | |
| мн.ч. | спо-ме-ни | |
| членувано | спо-ме-ни-те | |
| бройна форма | спо-ме-на | |
| звателна форма | — | |