споменуване

Речник на българския език

споменуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спо-ме-ну-ва-не
членувано спо-ме-ну-ва-не-то
мн.ч. спо-ме-ну-ва-ния
членувано спо-ме-ну-ва-ни-я-та