сплетня

Речник на българския език

сплетня̀ съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. сплетни, ж. Специално измислен и разпространяван за злепоставяне факт или случка; интрига. Измислям сплетни. Занимавам се със сплетни.

Грешни изписвания (4)

  • сплетнйа
  • сплетнйъ
  • сплитнйа
  • сплитнйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сплет-ня
членувано сплет-ня-та
мн.ч. сплет-ни
членувано сплет-ни-те
звателна форма