заговор

Речник на българския език

за̀говор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. за̀говори, (два) за̀говора, м. Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (обикн. с политически цели). Организирам заговор. Кроя заговори.

Грешни изписвания (3)

  • заговур
  • загувор
  • загувур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-го-вор
непълен член за-го-во-ра
пълен член за-го-во-рът
мн.ч. за-го-во-ри
членувано за-го-во-ри-те
бройна форма за-го-во-ра
звателна форма