спедиторски

Речник на българския език

спедѝторски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • спедиторске
  • спедитурске
  • спедитурски
  • спидиторске
  • спидиторски
  • спидитурске
  • спидитурски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спе-ди-тор-с-ки
непълен член спе-ди-тор-с-кия
пълен член спе-ди-тор-с-ки-ят
ж. р. спе-ди-тор-с-ка
членувано спе-ди-тор-с-ка-та
ср. р. спе-ди-тор-с-ко
членувано спе-ди-тор-с-ко-то
мн. ч. спе-ди-тор-с-ки
членувано спе-ди-тор-с-ки-те