спедитор

Речник на българския език

спедѝтор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. спедитори, (два) спедитора, м. Този, който от свое име, но за чужда сметка транспортира, препраща стоки; посредник в експедирането.прил. спедиторски, спедиторска, спедиторско, мн. спедиторски.

Грешни изписвания (3)

  • спедитур
  • спидитор
  • спидитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ди-тор
непълен член спе-ди-то-ра
пълен член спе-ди-то-рът
мн.ч. спе-ди-то-ри
членувано спе-ди-то-ри-те
бройна форма спе-ди-то-ра
звателна форма