спаначен

Речник на българския език

1. спана̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спаначин
  • спъначен
  • спъначин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спа-на-чен
непълен член спа-на-че-ния
пълен член спа-на-че-ни-ят
ж. р. спа-на-че-на
членувано спа-на-че-на-та
ср. р. спа-на-че-но
членувано спа-на-че-но-то
мн. ч. спа-на-че-ни
членувано спа-на-че-ни-те

2. спана̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спаначин
  • спъначен
  • спъначин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спа-на-чен
непълен член спа-нач-ния
пълен член спа-нач-ни-ят
ж. р. спа-нач-на
членувано спа-нач-на-та
ср. р. спа-нач-но
членувано спа-нач-но-то
мн. ч. спа-нач-ни
членувано спа-нач-ни-те