софа

Речник на българския език

со̀фа — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. софи, ж.
1. Канапе, диван.
2. Остар. Миндер.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • софъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-фа
членувано со-фа-та
мн.ч. со-фи
членувано со-фи-те
звателна форма —

Връзки