диван

Речник на българския език

дива̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дива̀ни, (два) дива̀на, м.
1. Тапицирано канапе с облегалка.
2. ист. Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която е заседавал.
Стоя диван чапраз — (на някого). Показвам готовността си да услужвам, поставям се на разположение.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • деван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ван
непълен член ди-ва-на
пълен член ди-ва-нът
мн.ч. ди-ва-ни
членувано ди-ва-ни-те
бройна форма ди-ва-на
звателна форма