солница

Речник на българския език

солнѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. солници, ж. Съд, в който се сервира сол. Стъклена солница.

Грешни изписвания (3)

  • солницъ
  • сулница
  • сулницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сол-ни-ца
членувано сол-ни-ца-та
мн.ч. сол-ни-ци
членувано сол-ни-ци-те
звателна форма