солници

Речник на българския език

1. со̀лници некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., солница, ж.
1. Специално място край море, пригодено за вливане и изпаряване на морска вода и добиване на сол.
2. Рудник за каменна сол.

Грешни изписвания (3)

  • солнеце
  • солнеци
  • солнице

2. солници — мн. ч.

солници е производна форма на солница (мн. ч.).

3. солници — мн. ч.

солници е производна форма на солник (мн. ч.).