смукало

Речник на българския език

1. смука̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. смукала и смукала, ср. Орган у някои насекоми или други животни, с който смучат.същ. умал. смукалце, мн. смукалца, ср.

Грешни изписвания (3)

  • смокало
  • смокалу
  • смукалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сму-ка-ло
членувано сму-ка-ло-то
мн.ч. сму-ка-ла
членувано сму-ка-ла-та

2. смукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смукало е производна форма на смуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. смукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

смукало е производна форма на смуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).