смукала

Речник на българския език

1. смукала — мн. ч.

смукала е производна форма на смукало (мн. ч.).

2. смукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

смукала е производна форма на смуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. смукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

смукала е производна форма на смуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).