синтеза

Речник на българския език

1. синтѐза — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Остар. синтез.

Грешни изписвания (3)

  • сентеза
  • сентезъ
  • синтезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-те-за
членувано син-те-за-та
мн.ч. син-те-зи
членувано син-те-зи-те
звателна форма —

2. синтеза — ед. ч. непълен член

синтеза е производна форма на синтез (ед. ч. непълен член).

3. синтеза — бройна форма

синтеза е производна форма на синтез (бройна форма).

Връзки