синтез

Речник на българския език

синтѐз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията.
2. Спец. В химията — процес на получаване на сложни химически съединения от прости.

Грешни изписвания (2)

  • синтес
  • сентес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-тез
непълен член син-те-за
пълен член син-те-зът
мн.ч. син-те-зи
членувано син-те-зи-те
бройна форма син-те-за
звателна форма