синорен

Речник на българския език

синорен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. сѝнор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-но-рен
непълен член си-нор-ния
пълен член си-нор-ни-ят
ж. р. си-нор-на
членувано си-нор-на-та
ср. р. си-нор-но
членувано си-нор-но-то
мн. ч. си-нор-ни
членувано си-нор-ни-те