синор

Речник на българския език

сѝнор — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. синори, (два) синора, м. Граница, разделяща имотите на различни хора, обикн. нивите; межда, слог, бразда. Оттатък синора е нивата на кмета.прил. синорен, синорна, синорно, мн. синорни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • синур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-нор
непълен член си-но-ра
пълен член си-но-рът
мн.ч. си-но-ри
членувано си-но-ри-те
бройна форма си-но-ра
звателна форма —

Връзки