сервитутен

Речник на българския език

сервиту̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • серветутен
  • серветутин
  • сервитутин
  • сирветутен
  • сирветутин
  • сирвитутен
  • сирвитутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сер-ви-ту-тен
непълен член сер-ви-тут-ния
пълен член сер-ви-тут-ни-ят
ж. р. сер-ви-тут-на
членувано сер-ви-тут-на-та
ср. р. сер-ви-тут-но
членувано сер-ви-тут-но-то
мн. ч. сер-ви-тут-ни
членувано сер-ви-тут-ни-те