сервиту̀т
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Предоставено от закона право за използване на чужд недвижим имот.прил. сервитутен, сервитутна, сервитутно, мн. сервитутни.
Грешни изписвания (3)
- серветут
- сирветут
- сирвитут
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сер-ви-тут | |
|---|---|---|
| непълен член | сер-ви-ту-та | |
| пълен член | сер-ви-ту-тът | |
| мн.ч. | сер-ви-ту-ти | |
| членувано | сер-ви-ту-ти-те | |
| бройна форма | сер-ви-ту-та | |
| звателна форма | — | |