сербез

Речник на българския език

сербѐз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

прил., неизм. Разг. Дързък, смел. Сербез жена.

Грешни изписвания (2)

  • сербес
  • сирбес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сер-без
непълен член сер-бе-за
пълен член сер-бе-зът
мн.ч. сер-бе-зи
членувано сер-бе-зи-те
бройна форма сер-бе-за
звателна форма