сеитбен

Речник на българския език

сеѝтбен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сеитбин
  • сиитбен
  • сиитбин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. се-ит-бен
непълен член се-ит-бе-ния
пълен член се-ит-бе-ни-ят
ж. р. се-ит-бе-на
членувано се-ит-бе-на-та
ср. р. се-ит-бе-но
членувано се-ит-бе-но-то
мн. ч. се-ит-бе-ни
членувано се-ит-бе-ни-те