сеитба

Речник на българския език

сеѝтба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сеитби, ж.
1. Сеене на посеви. Пролетна сеитба.
2. Времето, когато се сее. Потърсих го по сеитба.
3. Посетите растения. Сеитбата скоро ще покълне.прил. сеитбен, сеитбена, сеитбено, мн. сеитбени.

Грешни изписвания (3)

  • сеитбъ
  • сиитба
  • сиитбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ит-ба
членувано се-ит-ба-та
мн.ч. се-ит-би
членувано се-ит-би-те
звателна форма