сеир

Речник на българския език

сеѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сеири, (два) сеира, м. Разг. Зрелищно събитие.
Гледам сеир/сеира на някого.Разг. Със задоволство наблюдавам нещо неприятно за някого.

Грешни изписвания (1)

  • сиир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ир
непълен член се-и-ра
пълен член се-и-рът
мн.ч. се-и-ри
членувано се-и-ри-те
бройна форма се-и-ра
звателна форма