сглупя

Речник на българския език

сглупя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

сглупиш, мин. св. сглупих, мин. прич. сглупил, св.вж. сглупявам.

Грешни изписвания (10)

  • зглупъ
  • зглупя
  • зглопйа
  • зглопйъ
  • зглупйа
  • зглупйъ
  • сглопйа
  • сглопйъ
  • сглупйа
  • сглупйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сглу-пя сглу-пим
2 лице сглу-пиш сглу-пи-те
3 лице сглу-пи сглу-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сглу-пих сглу-пих-ме
2 лице сглу-пи сглу-пих-те
3 лице сглу-пи сглу-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сглу-пях сглу-пях-ме
2 лице сглу-пе-ше сглу-пях-те
3 лице сглу-пе-ше сглу-пя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сглупил съм сглупила съм сглупило съм сглупили сме
2 лице сглупил си сглупила си сглупило си сглупили сте
3 лице сглупил е сглупила е сглупило е сглупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сглупил бях сглупила бях сглупило бяхме сглупили
2 лице беше сглупил беше сглупила беше сглупило бяхте сглупили
3 лице беше сглупил беше сглупила беше сглупило бяха сглупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сглупя ще сглупим
2 лице ще сглупиш ще сглупите
3 лице ще сглупи ще сглупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сглупил ще съм сглупила ще съм сглупило ще сме сглупили
2 лице ще си сглупил ще си сглупила ще си сглупило ще сте сглупили
3 лице ще е сглупил ще е сглупила ще е сглупило ще са сглупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сглупя щяхме да сглупим
2 лице щеше да сглупиш щяхте да сглупите
3 лице щеше да сглупи щяха да сглупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сглупил щях да съм сглупила щях да съм сглупило щяхме да сме сглупили
2 лице щеше да си сглупил щеше да си сглупила щеше да си сглупило щяхте да сте сглупили
3 лице щеше да е сглупил щеше да е сглупила щеше да е сглупило щяха да са сглупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сглупял съм сглупяла съм сглупяло съм сглупели сме
2 лице сглупял си сглупяла си сглупяло си сглупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сглупил съм сглупила съм сглупило съм сглупили сме
2 лице сглупил си сглупила си сглупило си сглупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сглупил била съм сглупила било съм сглупило били сме сглупили
2 лице бил си сглупил била си сглупила било си сглупило били сте сглупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сглупя щяла съм да сглупя щяло съм да сглупя щели сме да сглупим
2 лице щял си да сглупиш щяла си да сглупиш щяло си да сглупиш щели сте да сглупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сглупил щяла съм да съм сглупила щяло съм да съм сглупило щели сме да сме сглупили
2 лице щял си да си сглупил щяла си да си сглупила щяло си да си сглупило щели сте да сте сглупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сглупил бих сглупила бих сглупило бихме сглупили
2 лице би сглупил би сглупила би сглупило бихте сглупили
3 лице би сглупил би сглупила би сглупило биха сглупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сглу-пи сглу-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сглу-пил
непълен член сглу-пи-лия
пълен член сглу-пи-ли-ят
женски род сглу-пи-ла
членувано сглу-пи-ла-та
среден род сглу-пи-ло
членувано сглу-пи-ло-то
множествено число сглу-пи-ли
членувано сглу-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сглу-пял
женски род сглу-пя-ла
среден род сглу-пя-ло
множествено число сглу-пе-ли