сглупи

Речник на българския език

1. сглупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сглупи е производна форма на сглупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сглупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сглупи е производна форма на сглупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сглупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сглупи е производна форма на сглупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. сглупи — повелително наклонение, ед. ч.

сглупи е производна форма на сглупя (повелително наклонение, ед. ч.).