сглупял

Речник на българския език

1. сглупял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сглупял е производна форма на сглупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сглупял — мин. деят. несв. прич. м. р.

сглупял е производна форма на сглупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).