свъсен

Речник на българския език

1. свъ̀сен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • свъсин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свъ-сен
непълен член свъ-се-ния
пълен член свъ-се-ни-ят
ж. р. свъ-се-на
членувано свъ-се-на-та
ср. р. свъ-се-но
членувано свъ-се-но-то
мн. ч. свъ-се-ни
членувано свъ-се-ни-те

2. свъсен — мин. страд. прич. м. р.

свъсен е производна форма на свъся (мин. страд. прич. м. р.).