свещен

Речник на българския език

свещѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

свещена, свещено, мн. свещени, прил. Свет. Свещена книга. Свещени одежди. Свещена родина. Свещени мечти.
Свещена простота. — Възклицание, когато се върши нещо много наивно от незнание.

Грешни изписвания (2)

  • свештен
  • свищен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. све-щен
непълен член све-ще-ния
пълен член све-ще-ни-ят
ж. р. све-ще-на
членувано све-ще-на-та
ср. р. све-ще-но
членувано све-ще-но-то
мн. ч. све-ще-ни
членувано све-ще-ни-те