сараф

Речник на българския език

сара̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сарафи, м. Човек, който се занимава с размяна, обмяна на пари, от което печели. ___ прил. сарафски, сарафска, сарафско, мн. сарафски. Сарафско бюро._

Грешни изписвания (1)

  • съраф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-раф
непълен член са-ра-фа
пълен член са-ра-фът
мн.ч. са-ра-фи
членувано са-ра-фи-те
бройна форма са-ра-фа
звателна форма