търговец

Речник на българския език

търго̀вец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. търго̀вци, м. Лице, което се занимава с търговия.

Грешни изписвания (3)

  • тарговец
  • тарговиц
  • търговиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-го-вец
непълен член тър-го-ве-ца
пълен член тър-го-ве-цът
мн.ч. тър-гов-ци
членувано тър-гов-ци-те
бройна форма тър-гов-ци
звателна форма тър-го-ве-цо