самоотлъ̀чване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
вж. самоотлъ̀чвам се
Грешни изписвания (15)
- самоотлъчвъне
- самоутлъчване
- самоутлъчвъне
- самуотлъчване
- самуотлъчвъне
- самуутлъчване
- самуутлъчвъне
- съмоотлъчване
- съмоотлъчвъне
- съмоутлъчване
- съмоутлъчвъне
- съмуотлъчване
- съмуотлъчвъне
- съмуутлъчване
- съмуутлъчвъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-от-лъч-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-от-лъч-ва-не-то | |
| мн.ч. | са-мо-от-лъч-ва-ния | |
| членувано | са-мо-от-лъч-ва-ни-я-та |