самоотлъчвания

Речник на българския език

1. самоотлъчвания — мн. ч.

самоотлъчвания е производна форма на самоотлъчване (мн. ч.).

2. самоотлъчвания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

самоотлъчвания е производна форма на самоотлъчвам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).