самоотбра̀на
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Отбрана на самия себе си със собствени сили и средства при нападение; самозащита. Преминавам към самоотбрана.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- самоотбранъ
- самоутбрана
- самоутбранъ
- самуотбрана
- самуотбранъ
- самуутбрана
- самуутбранъ
- съмоотбрана
- съмоотбранъ
- съмоутбрана
- съмоутбранъ
- съмуотбрана
- съмуотбранъ
- съмуутбрана
- съмуутбранъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-от-б-ра-на | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-от-б-ра-на-та | |
| мн.ч. | са-мо-от-б-ра-ни | |
| членувано | са-мо-от-б-ра-ни-те | |
| звателна форма | — | |