самозащита

Речник на българския език

самозащѝта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Защита на себе си или имота си със собствени сили и средства. Бойни техники за самозащита. Убийство при самозащита.

Грешни изписвания (16)

  • самозаштита
  • самозащитъ
  • самозъщита
  • самозъщитъ
  • самузащита
  • самузащитъ
  • самузъщита
  • самузъщитъ
  • съмозащита
  • съмозащитъ
  • съмозъщита
  • съмозъщитъ
  • съмузащита
  • съмузащитъ
  • съмузъщита
  • съмузъщитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-за-щи-та
членувано са-мо-за-щи-та-та
мн.ч. са-мо-за-щи-ти
членувано са-мо-за-щи-ти-те
звателна форма