саламурен

Речник на българския език

саламу̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • саламурин
  • салъмурен
  • салъмурин
  • съламурен
  • съламурин
  • сълъмурен
  • сълъмурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-ла-му-рен
непълен член са-ла-му-ре-ния
пълен член са-ла-му-ре-ни-ят
ж. р. са-ла-му-ре-на
членувано са-ла-му-ре-на-та
ср. р. са-ла-му-ре-но
членувано са-ла-му-ре-но-то
мн. ч. са-ла-му-ре-ни
членувано са-ла-му-ре-ни-те