саламура

Речник на българския език

саламу̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Солена вода, в която се държат сирене, риба или зеленчуци, за да се запазят от разваляне. Поставям сиренето в саламура. Приготвям саламура. ___ прил. саламурен, саламурена, саламурено, мн. саламурени. Бяло саламурено сирене._

Грешни изписвания (7)

  • саламуръ
  • салъмура
  • салъмуръ
  • съламура
  • съламуръ
  • сълъмура
  • сълъмуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ла-му-ра
членувано са-ла-му-ра-та
мн.ч. са-ла-му-ри
членувано са-ла-му-ри-те
звателна форма