ръкав

Речник на българския език

ръка̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ръкави, (два) ръкава, м.
1. Част от дреха, която покрива (част от) ръката. Къси ръкави.
2. Разклонение на река при устието. Дунав се влива на няколко ръкава.
Запретвам ръкави. — Залавям се усърдно за работа.
Ни в клин, ни в ръкав. — Неуместно.

Грешни изписвания (3)

  • ракав
  • ракаф
  • ръкаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-кав
непълен член ръ-ка-ва
пълен член ръ-ка-вът
мн.ч. ръ-ка-ви
членувано ръ-ка-ви-те
бройна форма ръ-ка-ва
звателна форма