риторика

Речник на българския език

рито̀рика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Реторика.

Грешни изписвания (6)

  • реторека
  • реторекъ
  • реторикъ
  • риторека
  • риторекъ
  • риторикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-то-ри-ка
членувано ри-то-ри-ка-та
мн.ч. ри-то-ри-ки
членувано ри-то-ри-ки-те
звателна форма