реципрочен

Речник на българския език

реципро̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

реципрочна, реципрочно, мн. реципрочни, прил. Взаимен, съотносителен.

Грешни изписвания (7)

  • рецепрочен
  • рецепрочин
  • реципрочин
  • рицепрочен
  • рицепрочин
  • риципрочен
  • риципрочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-цип-ро-чен
непълен член ре-цип-роч-ния
пълен член ре-цип-роч-ни-ят
ж. р. ре-цип-роч-на
членувано ре-цип-роч-на-та
ср. р. ре-цип-роч-но
членувано ре-цип-роч-но-то
мн. ч. ре-цип-роч-ни
членувано ре-цип-роч-ни-те