релативен

Речник на българския език

релатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

релативна, релативно, мн. релативни, прил. Относителен.същ. релативност, релативността, ж.

Грешни изписвания (7)

  • релативин
  • релътивен
  • релътивин
  • рилативен
  • рилативин
  • рилътивен
  • рилътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-ла-ти-вен
непълен член ре-ла-тив-ния
пълен член ре-ла-тив-ни-ят
ж. р. ре-ла-тив-на
членувано ре-ла-тив-на-та
ср. р. ре-ла-тив-но
членувано ре-ла-тив-но-то
мн. ч. ре-ла-тив-ни
членувано ре-ла-тив-ни-те