регистратор

Речник на българския език

регистра̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. регистратори, м.
1. Човек, който регистрира някакви факти, без да ги коментира.
2. Длъжностно лице в канцелария, което води дневник на входящите и на изходящите документи.прил. регистраторски, регистраторска, регистраторско, мн. регистраторски.

Грешни изписвания (7)

  • регестратор
  • регестратур
  • регистратур
  • ригестратор
  • ригестратур
  • ригистратор
  • ригистратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-гис-т-ра-тор
непълен член ре-гис-т-ра-то-ра
пълен член ре-гис-т-ра-то-рът
мн.ч. ре-гис-т-ра-то-ри
членувано ре-гис-т-ра-то-ри-те
бройна форма ре-гис-т-ра-то-ра
звателна форма