нотариус

Речник на българския език

нота̀риус съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. нота̀риуси, м. Длъжностно съдебно лице, упълномощено да удостоверява истинността на юридически актове и документи чрез заверка.

Грешни изписвания (7)

  • нотареос
  • нотареус
  • нотариос
  • нутареос
  • нутареус
  • нутариос
  • нутариус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-та-ри-ус
непълен член но-та-ри-у-са
пълен член но-та-ри-у-сът
мн.ч. но-та-ри-у-си
членувано но-та-ри-у-си-те
бройна форма но-та-ри-у-си
звателна форма но-та-ри-у-се