реактор

Речник на българския език

реа̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. реактори, (два) реактора, м.
1. Спец. В химията — съд за провеждане на реакции със специални приспособления за загряване, охлаждане и др.
2. Спец. Устройство за получаване на атомна енергия при контрол на протичащите реакции.

Грешни изписвания (3)

  • реактур
  • риактор
  • риактур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ак-тор
непълен член ре-ак-то-ра
пълен член ре-ак-то-рът
мн.ч. ре-ак-то-ри
членувано ре-ак-то-ри-те
бройна форма ре-ак-то-ра
звателна форма