стабилизатор

Речник на българския език

стабилиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • стабелезатор
  • стабелезатур
  • стабелизатор
  • стабелизатур
  • стабилезатор
  • стабилезатур
  • стабилизатур
  • стъбелезатор
  • стъбелезатур
  • стъбелизатор
  • стъбелизатур
  • стъбилезатор
  • стъбилезатур
  • стъбилизатор
  • стъбилизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-би-ли-за-тор
непълен член ста-би-ли-за-то-ра
пълен член ста-би-ли-за-то-рът
мн.ч. ста-би-ли-за-то-ри
членувано ста-би-ли-за-то-ри-те
бройна форма ста-би-ли-за-то-ра
звателна форма