разчувствам

Речник на българския език

разчу̀вствам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разчувстваш, св.; Кого. Вълнувам силно, докарвам в умиление; разнежвам, затрогвам, покъртвам, просълзявам.
разчувствам се. — Изпадам във вълнение, умиление; обземат ме нежни чувства.

Грешни изписвания (3)

  • разчувствъм
  • ръзчувствам
  • ръзчувствъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-чув-с-т-вам раз-чув-с-т-ва-ме
2 лице раз-чув-с-т-ваш раз-чув-с-т-ва-те
3 лице раз-чув-с-т-ва раз-чув-с-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-чув-с-т-вах раз-чув-с-т-вах-ме
2 лице раз-чув-с-т-ва раз-чув-с-т-вах-те
3 лице раз-чув-с-т-ва раз-чув-с-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-чув-с-т-вах раз-чув-с-т-вах-ме
2 лице раз-чув-с-т-ва-ше раз-чув-с-т-вах-те
3 лице раз-чув-с-т-ва-ше раз-чув-с-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчувствал съм разчувствала съм разчувствало съм разчувствали сме
2 лице разчувствал си разчувствала си разчувствало си разчувствали сте
3 лице разчувствал е разчувствала е разчувствало е разчувствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разчувствал бях разчувствала бях разчувствало бяхме разчувствали
2 лице беше разчувствал беше разчувствала беше разчувствало бяхте разчувствали
3 лице беше разчувствал беше разчувствала беше разчувствало бяха разчувствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разчувствам ще разчувстваме
2 лице ще разчувстваш ще разчувствате
3 лице ще разчувства ще разчувстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разчувствал ще съм разчувствала ще съм разчувствало ще сме разчувствали
2 лице ще си разчувствал ще си разчувствала ще си разчувствало ще сте разчувствали
3 лице ще е разчувствал ще е разчувствала ще е разчувствало ще са разчувствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разчувствам щяхме да разчувстваме
2 лице щеше да разчувстваш щяхте да разчувствате
3 лице щеше да разчувства щяха да разчувстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разчувствал щях да съм разчувствала щях да съм разчувствало щяхме да сме разчувствали
2 лице щеше да си разчувствал щеше да си разчувствала щеше да си разчувствало щяхте да сте разчувствали
3 лице щеше да е разчувствал щеше да е разчувствала щеше да е разчувствало щяха да са разчувствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчувствал съм разчувствала съм разчувствало съм разчувствали сме
2 лице разчувствал си разчувствала си разчувствало си разчувствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчувствал съм разчувствала съм разчувствало съм разчувствали сме
2 лице разчувствал си разчувствала си разчувствало си разчувствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разчувствал била съм разчувствала било съм разчувствало били сме разчувствали
2 лице бил си разчувствал била си разчувствала било си разчувствало били сте разчувствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разчувствам щяла съм да разчувствам щяло съм да разчувствам щели сме да разчувстваме
2 лице щял си да разчувстваш щяла си да разчувстваш щяло си да разчувстваш щели сте да разчувствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разчувствал щяла съм да съм разчувствала щяло съм да съм разчувствало щели сме да сме разчувствали
2 лице щял си да си разчувствал щяла си да си разчувствала щяло си да си разчувствало щели сте да сте разчувствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разчувствал бих разчувствала бих разчувствало бихме разчувствали
2 лице би разчувствал би разчувствала би разчувствало бихте разчувствали
3 лице би разчувствал би разчувствала би разчувствало биха разчувствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-чув-с-т-вай раз-чув-с-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-чув-с-т-ван
непълен член раз-чув-с-т-ва-ния
пълен член раз-чув-с-т-ва-ни-ят
женски род раз-чув-с-т-ва-на
членувано раз-чув-с-т-ва-на-та
среден род раз-чув-с-т-ва-но
членувано раз-чув-с-т-ва-но-то
множествено число раз-чув-с-т-ва-ни
членувано раз-чув-с-т-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-чув-с-т-вал
непълен член раз-чув-с-т-ва-лия
пълен член раз-чув-с-т-ва-ли-ят
женски род раз-чув-с-т-ва-ла
членувано раз-чув-с-т-ва-ла-та
среден род раз-чув-с-т-ва-ло
членувано раз-чув-с-т-ва-ло-то
множествено число раз-чув-с-т-ва-ли
членувано раз-чув-с-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-чув-с-т-вал
женски род раз-чув-с-т-ва-ла
среден род раз-чув-с-т-ва-ло
множествено число раз-чув-с-т-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-чув-с-т-ващ
непълен член раз-чув-с-т-ва-щия
пълен член раз-чув-с-т-ва-щи-ят
женски род раз-чув-с-т-ва-ща
членувано раз-чув-с-т-ва-ща-та
среден род раз-чув-с-т-ва-що
членувано раз-чув-с-т-ва-що-то
множествено число раз-чув-с-т-ва-щи
членувано раз-чув-с-т-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-чув-с-т-вай-ки