разчувствал

Речник на българския език

1. разчувствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчувствал е производна форма на разчувствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчувствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчувствал е производна форма на разчувствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разчувствал — мин. деят. св. прич. м. р.

разчувствал е производна форма на разчувствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разчувствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчувствал е производна форма на разчувствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).