разчувствало

Речник на българския език

1. разчувствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчувствало е производна форма на разчувствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчувствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчувствало е производна форма на разчувствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разчувствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчувствало е производна форма на разчувствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разчувствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчувствало е производна форма на разчувствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).