разсилен

Речник на българския език

разсѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разсилният, разсилния, мн. разсилни, м. Остар. Човек, който прислужва в учреждение.

Грешни изписвания (7)

  • расилен
  • разсилин
  • расилин
  • ръзсилен
  • ръзсилин
  • ръсилен
  • ръсилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-си-лен
непълен член раз-сил-ния
пълен член раз-сил-ни-ят
ж. р. раз-сил-на
членувано раз-сил-на-та
ср. р. раз-сил-но
членувано раз-сил-но-то
мн. ч. раз-сил-ни
членувано раз-сил-ни-те